Автор: Джон Рос, learningfromchina.net Следвайте Гласове в ТелеграмСАЩ убиха Германия, Япония и Азиатските

Автор: Джон Рос, learningfromchina.net Следвайте " Гласове " в Телеграм

Съединени американски щати убиха Германия, Япония и " Азиатските тигри ", в този момент се пробват да убедят Китай да извърши самоубийство

Китай освен си е сложил цел за краткосрочно икономическо ускоряване през 2023 по отношение на интервала на пандемията, само че и ясна стратегическа икономическа цел до 2035 година. На 20-ия партиен конгрес беше заявено, че Китай ще доближи равнището на „ приблизително развита страна до 2035 година “. Малко по-рано, по време на разискванията през 2020 година във връзка четиринайстия петгодишен проект, беше направено заключението, че до 2035 година Китай е „ изцяло постижимо да удвои тоталния или на глава от популацията доход “. Тези две цели са всъщност една и съща и тя изисква междинен годишен приръст на Брутният вътрешен продукт от най-малко 4,6% на година до 2035 година.

Напоследък обаче имаше серия от оркестрирани от Запада опити да се разгласи, че Китай няма да може да реализира тази цел. Докладът на МВФ за Китай за 2023 година, да вземем за пример, планува растежа на Китай да спадне до единствено 3,4% годишно до 2028 година и до 3,1% годишно до 2031 година. „ Блекрок “ разгласява отчет, в който се споделя: „ евентуалният приръст на китайската стопанска система... може да падне... до към 3% до края на десетилетието. “

Последствията от сходно закъснение са явни – Китай няма да успее да реализира задачите си до 2035 година. В доста от тези разбори се твърди, че Китай ще остане стопанска система със междинен приход. В този смисъл беше и оповестената във Financial Times публикация с пояснителното заглавие „ Усложненията на китайския капан на междинния приход “, в която се твърди, че „ Сега Китай се озова в класическия капан на междинния приход – термин, който Световната банка изобрети през 2006 година, с цел да опише феномена на разрастващите се стопански системи, които в действителност в никакъв случай не се развиват. “ Най-изчерпателният доклад за това състояние е отчет на „ Голдман Сакс “, също с пояснително заглавие, „ Средно кралство: Среден приход “ – или с други думи, Китай няма да може да реализира равнището на „ приблизително развита страна “, а ще остане такава със междинен приход.

Основанието за това изказване е посочено в отчета на „ Голдман Сакс “: „ Темпът на напредък на Китай ще се забави до 3,5% до 2027 година и до 2,5% до 2032 година, като за 10 години годишният ритъм на напредък ще бъде 3,4 % “.

Въпреки че това са много неправилни изводи, както ще забележим, „ Голдман Сакс “ имат едно достолепие, което отсъства в други сходни изказвания. Вместо да се базира на поредност от анекдоти или на заявки, които не демонстрират по какъв начин цитираните обстоятелства основават резултата, който се твърди, че основават, т.е. несериозния способ на доста от западните разбори, отчетът на „ Голдман Сакс “ се пробва да даде сериозна количествена основа за връзките сред изказванията си и хипотетичните им резултати. Ето за какво отчетът на „ Голдман Сакс “ е оценен тук – не тъй като е най-лошият, а тъй като е най-сериозният от сходни проучвания. Този разбор ще покаже, че „ Голдман Сакс “ планува, че Китай ще извърши икономическо самоубийство под въздействието на западните стопански хрумвания! Тъй като обърканите и вулгарни стопански хрумвания на Запада от време на време се повтарят и в някои китайски медии, разглеждането на грешките в отчета на „ Голдман Сакс “ има и извънредно учебен темперамент, защото добре демонстрира грешките на този вид западно мислене, съдържащи се в доста сходни разбори, както и заплахите от тях за Китай.

Методът на изкривяването

Първо, отчетът на „ Голдман Сакс “ употребява най-типичните форми на деформиране. Това значи, че той съчетава изказвания, които просто са погрешни, чисто фиктивен материал, или „ подправени вести “, с голямо деформиране на относителната тежест на действителните фактори в обстановката – т.е. изказвания, че фактори, които нямат огромна тежест върху резултата, в действителност са най-важни при определянето му. Така да вземем за пример десетки страници от над 100-страничните отчети на „ Голдман Сакс “ са отдадени на изказвания от рода на това, че Китай „ ще ограничи растежа и нововъведенията “, че „ политическата неустановеност... пречи на нововъведенията “, че „ популацията на Китай е значително необразовано “, че „ Смятаме, че Китай ще остане страна със междинни приходи освен поради отслабващия си напредък, само че и поради ниските си позиции по основни индикатори, които покачват продуктивността... и които я подреждат след доста стопански системи с нововъзникващи пазари. “

Тези съответни обвинявания елементарно могат да се отхвърлят. Далеч от това да попречва нововъведенията, Китай е единствената стопанска система в света, която е сериозен съперник на Съединени американски щати във високотехнологичните браншове, като Китай има най-голям растеж на общата факторна продуктивност (ОФП) от всички огромни стопански системи. Що се отнася до прозиводителността на труда, Китай има най-бързия растеж на Брутният вътрешен продукт от всички огромни разрастващи се страни и защото от 2015 година насам популацията в трудоспособна възраст в Китай леко понижава, което се отразява в спад на общия брой отработени часове в страната, цялото това нарастване на растежа на производството идва от фактори, повишаващи продуктивността на труда и така нататък

Но инспекцията демонстрира, че лесното оборване на тези неточности в действителност не е от голяма важност, защото личните данни от отчета на „ Голдман Сакс “, които той е заставен да включи, тъй като в противоположен случай изследването би било искрено несериозно, демонстрират, че в реалност даже всички тези обвинявания да бяха правилни, а те сигурно не са, те напълно не биха били решаващи. Собствените данни от отчета на „ Голдман Сакс “ демонстрират, че преобладаващата причина, заради която те предвиждат икономическия напредък на Китай да спадне до равнището, което настояват, се дължи единствено на един факт. Това е плануваният спад на каузи на вложенията в китайската стопанска система, както е показано на графиката на „ Голдман “ по-долу – това е причина за 92% от спада в растежа на Брутният вътрешен продукт.

„ По-точно, съгласно изчисленията на „ Голдман Сакс “ се чака растежът на Брутният вътрешен продукт на Китай да спадне от приблизително 6,0% през 2013-2022 година до 3,4% през 2023-2032 година, т.е. да намалее с 2,6%. Но повода за това се дължи на единствения факт, че годишното нарастване на растежа на Брутният вътрешен продукт, основано от финансовите вложения, се планува да спадне с 2,4% - от 4,8% на 2,4%. Тъй като този спад на финансовите вложения съставлява 92% от спада на темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт, единствено 8% от спада, който отчетът на „ Голдман Сакс “ планува, или 0,2% от годишния напредък на Брутният вътрешен продукт, се дължи на фактори, разнообразни от спада на вложенията. Данните от отчета демонстрират, че без спада на вложенията годишният напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай би понижен единствено от 6,0% на 5,8% - равнище, което елементарно би разрешило на Китай да надвиши личните си цели за 2035 година. Накратко, отчетът на „ Голдман Сакс “ отделя огромен брой думи за обвинявания, които са погрешни, само че и които, както демонстрират личните му данни, не биха имали огромно значение, даже и в случай че бяха правилни. Единствено спадът на вложенията е от решаващо значение. Следователно, по-голямата част от отчета е просто форма на деформиране посредством „ димна завеса “ – изброяване на редица неща, които съгласно личните им данни не биха имали огромно значение.

Що се отнася до аргументите за този спад в прираста на финансови вложения за растежа на Брутният вътрешен продукт, в отчета на „ Голдман Сакс “ се споделя, че това се дължи на обстоятелството, че „ вложенията като дял от Брутният вътрешен продукт се чака да намалеят от 42% през 2022 година до 35%през 2032 година “ Несъмнено, спад на вложенията със 7% от Брутният вътрешен продукт за интервал от 10 години би довел до огромен спад в темпа на напредък на Китай – както е оценено по-долу. Но за какво Китай би трябвало да го реализира? Тоест, за какво Китай би трябвало да извърши икономическо самоубийство посредством такова голямо понижаване на вложенията?
Китай и други стопански системи със междинен приход

В отчета се счита, че повода Китай да понижи вложенията по този стопански гибелен метод, гарантиращ, че Китай няма да може да реализира задачите за 2035 година, се крие в това, че междинният „ дял на вложенията в Брутният вътрешен продукт в страните с по-висок междинен приход е 34% “. Този междинен дял от 34% на закрепените вложения в Брутният вътрешен продукт в страните с по-висок междинен приход е показан на фигура 1.

Но, първо, това е странна логичност. Китай е постигнал доста по-добри резултати от другите стопански системи с висок междинен приход, тъй че за какво би желал да изостави пътя, който е бил най-успешен, и да схване път, който е по-малко сполучлив? Напротив, разумно би било другите стопански системи с високи междинни приходи да поемат пътя на Китай.

Но явно съгласно отчета на „ Голдман Сакс “ най-успешната страна би трябвало да одобри политиките на по-малко сполучливите! Представете си, че „ Голдман Сакс “ предложи това на фирмите, които съветва. Тогава тя би призовала най-успешната компания да се откаже от своята тактика и вместо това да приспособява тактиката на по-малко сполучливите. Ако „ Голдман Сакс “ даваше сходни препоръки на фирмите, тя щеше да загуби всичките си клиенти за съвсем негативно време! Но във връзка с страните тя застъпва точно тази странна логичност, че най-успешната страна Китай би трябвало да схване метода на по-малко сполучливите. Като се имат поради относителните резултати, „ Голдман Сакс “ би трябвало да посъветва другите страни да се учат от Китай.

Също по този начин не е ясно дали „ Голдман Сакс “ фактически са обмислили вярно своите изследвания. Понастощем самият Китай принадлежи към групата на стопанските системи с по-висок междинен приход (и разрастващи се икономики). Всъщност единствената причина, заради която нивото на вложенията в главен капитал в Брутният вътрешен продукт на стопанските системи с по-висок междинен приход е с този толкоз висок индикатор от 34%, е че тази цифра включва Китай. Като се изключи Китай, дялът на брутните вложения в главен капитал в Брутният вътрешен продукт е общо 20% във всички останали стопански системи с горен междинен приход и единствено 23% във всички разрастващи се стопански системи, както е показано на фигура 2.

Във всеки случай последствията от внезапното понижаване на каузи на вложенията в главен капитал в Брутният вътрешен продукт са ясни. Очевидно е, че в случай че делът на вложенията в главен капитал в Брутният вътрешен продукт на Китай бъде понижен до междинния за всички разрастващи се стопански системи или до този за други стопански системи със междинни приходи, тогава би следвало да се чака, че темпът на напредък на Китай също ще спадне до този на другите стопански системи. Тъй като множеството стопански системи със междинни приходи не съумяват да преминат към статут на стопански системи с високи приходи, това в действителност би означавало, че и Китай няма да успее да премине към стопанска система с високи приходи. Но както към този момент стана ясно, повода за това ще бъде, че Китай е понижил % на закрепените вложения в Брутният вътрешен продукт – т.е. Китай няма да доближи редиците на стопанските системи с високи приходи, тъй като е решил да извърши икономическо самоубийство.

Съединени американски щати постановат понижаване на вложенията на сполучливите си съперници

Всъщност няма нищо ново и в това, че Съединени американски щати забавят стопанските системи на съперниците си, като понижават нивото на вложенията в Брутният вътрешен продукт. Напротив, исторически това е един от най-изпитаните американски способи за закъснение на съперниците. По-специално той е бил употребен в трите предходни случая след Втората международна война, когато Съединени американски щати са установявали, че други значими стопански системи порастват по-бързо от тях. Това бяха:

Германия през 50-те и 60-те години на 20 век;

Япония през 60-те, 70-те и 80-те години на предишния век;

Икономиките на ИзточноАзиатските тигри от 70-те до края на 90-те години на предишния век.

За да се схванат по-подробно методите, с които Съединени американски щати се пробват да забавят и съумяват да забавят стопанските системи на съперниците, е належащо да се разбере исторически новата икономическа обстановка, пред която са изправени Съединени американски щати след Втората международна война. Преди 1914 година Съединени американски щати изпреварват предходната международна икономическа суперсила – Обединеното кралство, с помощта на по-високото равнище на закрепените вложения в Брутният вътрешен продукт. Освен по време на Голямата меланхолия, Съединени американски щати изпреварват и другия кандидат да замести намаляващата мощност на Обединеното кралство – Германия.

В началото на 50-те години на 20 век обаче Съединени американски щати се оказват в нова световна икономическа обстановка. За първи път огромните буржоазен стопански системи, в началото Западна Германия, а по-късно Япония, доближават доста по-високи равнища на закрепените вложения в Брутният вътрешен продукт от Съединени американски щати и порастват доста по-бързо от Съединени американски щати

Към 1955 година закрепените вложения на Западна Германия са 26,9% от Брутният вътрешен продукт, спрямо 21,9% за Съединени американски щати, а към 1964 година закрепените вложения на Германия са 30,0% от Брутният вътрешен продукт.

Равнището на закрепените вложения на Япония през същата година е 34,6% от Брутният вътрешен продукт, спрямо 22,7% за Съединени американски щати.
В допълнение към това, към 1955 година стопанската система на Западна Германия нараства с 8,9% годишно, спрямо 4,6% за Съединени американски щати, а към 1965 година стопанската система на Япония нараства с 9,4% годишно, спрямо 5,1% за Съединени американски щати.

Така за първи път в историята си Съединени американски щати са изпреварени и конкурирани от други буржоазен стопански системи, което води до голямо източване на единствените валутни запаси на Съединени американски щати, които не са в долари – златните им запаси. Между 1950 и 1971 година златните запаси на Съединени американски щати понижават с повече от половината си – от 20 000 метрични тона на 9 000 тона.
По модел, който ще се повтори в бъдеще, Съединени американски щати преодоляват тази конкурентна опасност не посредством ускорение на личния си напредък, а посредством внезапно закъснение на съперниците. За да реализират това, Съединени американски щати употребяват композиция от политически и стопански средства. Съединени американски щати по това време са боен бранител на Германия и на Япония и затова имат опция да употребяват мощен лост за влияние върху техните стопански политики. Ето за какво в края на 60те години на 20 век Съединени американски щати употребяват силата, която имат над Германия, с цел да я принудят да ревалоризира марката D, намалявайки нейната конкурентоспособност и позволявайки на Съединени американски щати да спрат да обменят доларовите активи против злато. Връзката сред американската военна отбрана и немската икономическа политика става изцяло ясна през март 1967 година в „ Благодарственото писмо “, наречено по този начин на името на тогавашния президент на Германската централна банка, което е изпратено до ръководителя на Федералния запас на Съединени американски щати. В него категорично се отбелязва:

„ От време на време се появяват опасения, че разноските, произлизащи от наличието на американските войски в Германия, могат да доведат до загуби на злато от страна на Съединените щати... Вие, несъмнено, сте добре осведомени с обстоятелството, че през последните няколко години „ Бундесбанк “ не е конвертирала никакви... долари... в злато...
Можете да бъдете сигурни, че и в бъдеще Бундесбанк има намерение да продължи тази политика. “

Тъй като обаче даже тази стъпка се оказва незадоволителна за решение на икономическите проблеми на Съединени американски щати, през август 1971 година Съединени американски щати пристъпват към по-нататъшни едностранни ограничения против съперниците – най-много против Германия и Япония.
През уикенда на 13 август Съединени американски щати преустановяват уговорката си да дават злато на задгранични притежатели на долари. Те постановат 10% надценка върху вноса на артикули. Съединени американски щати уведомяват другите страни, че ще анулират 10те % данък единствено в случай че те покачат обменния курс на валутите си по отношение на $ – по този метод ще понижат конкурентоспособността си по отношение на Съединени американски щати. В края на септември 1971 година Съединени американски щати също по този начин едностранно осведомят групата на 10-те най-богати страни по това време, че Съединени американски щати изискват възстановяване на комерсиалния си баланс с 13 милиарда $, т.е. прекосяване от недостиг от 5 милиарда, към остатък от 8 милиарда $, и че това искане не предстои на договаряния. По този метод Смитсънското съглашение от декември 1971 година покачва обменния курс на другите съществени търговски валути, в това число на марката и йената, по отношение на $ с сред 11 и 17 %.

Тези ограничения не форсират американската стопанска система. Дългосрочният муден напредък продължава, както се вижда на фигура 3. Но тези ограничения са извънредно сполучливи за закъснение растежа на Германия и Япония. Към средата на 70те години на 20 век и немската, и японската стопански системи се забавиха до степен, при която към този момент не растяха по-бързо от тази на Съединени американски щати. Така последователите на конфронтационния метод в Съединени американски щати демонстрираха, че е допустимо да се завоюва конкурентната борба не посредством ускорение на личната стопанска система на Съединени американски щати, а посредством закъснение на другите. Това е урок, който ще бъде употребен още веднъж, както ще забележим.

Точният резултат, който Съединени американски щати реализираха, с цел да понижат коренно темповете на напредък на Германия и Япония, беше да понижат равнището на вложенията в главен капитал в Брутният вътрешен продукт. Брутните вложения в главен капитал спаднаха внезапно от пиковите им равнища – в тази ситуация на Германия от 30,6% от Брутният вътрешен продукт през 1964 година до 22,0% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, а в тази ситуация на Япония от 41,2% от Брутният вътрешен продукт през 1969 година до 25,0% през 2021 година. Равнището на вложенията в главен капитал в Германия бе сведено до ниво, близо до това на Съединени американски щати – малко над 20% от Брутният вътрешен продукт, а разликата сред нивото на брутните вложения в главен капитал на Япония и Съединени американски щати бе понижена от пиковите 19,2%от Брутният вътрешен продукт до едвам 4,2% от Брутният вътрешен продукт. Спрямо съотношението си с най-високото ниво, брутните вложения в главен капитал на Германия са понижени с 29% от оптималния си ритъм, а на Япония – с 39% от най-високото им ниво. Фигура 4 демонстрира спадовете.

Спадът на чистите вложения в главен капитал в Германия и Япония

В реалност обаче тези данни за брутните вложения в главен капитал доста подценяват смисъла на спада на вложенията в Германия и Япония, защото не регистрират амортизацията – т.е. потреблението на главен капитал. Значителна част от брутните вложения в главен капитал просто се употребява за подмяна на износения/амортизиран капитал, а не за увеличение на финансовия ресурс и на приноса му за растежа. Данните за нивото на чистите вложения в главен капитал в Брутният вътрешен продукт за Съединени американски щати, Германия и Япония, т.е. с отчитане на амортизацията, са показани на фигура 5 – интернационално сравними данни на Световната банка за това са налични едвам от 1970 година.

Както може да се види, през 1970 година, т.е. година преди Съединени американски щати да стартират ограниченията си против Германия и Япония, нивото на чисти вложения в главен капитал на Япония е 21,9%, на Германия е 15,8%, а на Съединени американски щати е 8,9%. Това значи, че нивото на чистите вложения в главен капитал на Германия, допринасящо за нарастване на нейния финансов ресурс, е с 6,9% от Брутният вътрешен продукт по-високо от това на Съединени американски щати, а на Япония- с 13,0% от Брутният вътрешен продукт. Към 2020 година, от когато са последните интернационално сравними данни на Световната банка, равнището на чистите вложения в главен капитал на Съединени американски щати е намаляло с 4,2% от Брутният вътрешен продукт – от 8,5% на 4,3%, до момента в който това на Германия е намаляло с 13,5% от Брутният вътрешен продукт – от 15,8% на 2,3%, а на Япония е намаляло с удивителните 20,5 % от Брутният вътрешен продукт – от 21,9% на 1,4%. Тъй като годишният приръст на финансовите ресурси на Япония е най-малък, продължителната застоялост на Брутният вътрешен продукт е изцяло обяснима.

Изразено като дял от нивото си през 1970 година, нивото на чисти вложения в главен капитал в Германия е намаляло до едвам 15% от пиковото си ниво, а на Япония – до едвам 7%. Като се има поради основната роля на финансовите вложения за растежа, стопанските системи на Германия и Япония неизбежно внезапно се забавят. Конкурентната позиция на Съединени американски щати затова се възвръща не от ускоряването на личната им стопанска система, а от забавянето на Германия и Япония, породено от фрапантния спад в нивото на техните вложения в главен капитал.
 

Съединени американски щати забавят Азиатските тигри

След провалянето на конкуренцията на Германия и Япония през 50-те, 60-те и 70-те години, Съединени американски щати се сблъскват с сходен феномен – стопански системи, които порастват по-бързо от техните, заради по-високите равнища на закрепени вложения. Това се случва от 80-те години на предишния век с бързия напредък на „ Азиатските тигри “ въпреки че това конкурентно предизвикателство, заради релативно дребния размер на тези стопански системи, беше от доста по-нисък порядък, в сравнение с от Германия и Япония, то дава още един образец за средствата, с които Съединени американски щати забавят конкурентните стопански системи.

„ Азиатските тигри “ доближават даже по-високи равнища на вложения в главен капитал от Западна Германия и Япония – Сингапур доближава най-високо равнище на вложения в главен капитал от 46,2% от Брутният вътрешен продукт през 1984 година, а Южна Корея – 39,0% през 1991 година. Съответният резултат е извънредно бърз напредък – през 1984 година стопанската система на Сингапур нараства с 8,5% годишно, а през 1991 година на Южна Корея – с 9,7%.

Критичната уязвимост на тези стопански системи обаче беше фактът, че вътрешните спестявания на някои от основните разрастващи се стопански системи в Източна Азия бяха незадоволителни, с цел да финансират такива високи равнища на вложения. Към 1997 година вътрешните спестявания и на Тайланд, и на Южна Корея са незадоволителни за финансиране на личните им вътрешни вложения в главен капитал – те финансират част от натрупването на капитала си от чужбина, в това число даже посредством краткосрочни банкови заеми. Около 1996 година към Азия се насочват 110 милиарда $ годишно, и то най-вече под формата на междубанкови заеми, а не на финансови вложения или други форми на директни задгранични вложения.

За да улеснят тези краткосрочни потоци, редица разрастващи се стопански системи от Източна Азия бяха уверени да либерализират интернационалната си финансова сметка. Премахването на финансовия надзор от своя страна разреши приключването на средства от разрастващите се стопански системи в Източна Азия през 1997 година, което докара до опустошителната азиатска финансова рецесия през същата година. Джоузеф Стиглиц, притежател на Нобелова премия и някогашен основен икономист на Световната банка, отбелязва по този мотив: „ Прекалено бързата либерализация на финансовите и финансовите пазари евентуално е най-важната причина за рецесията. “

Въпреки че умишлените едностранни дейности на Съединени американски щати преди и след 1971 година директно забавиха стопанските системи на Германия и Япония, съществуват разнообразни тълкувания дали Съединени американски щати съзнателно са провокирали рецесията през 1997 година, с цел да забавят стопанските системи на " Азиатските тигри ". Това, което е ясно обаче, е че откакто рецесията стартира, Съединени американски щати поддържаха политики, които утежниха резултатите и се опълчиха на стъпки, които биха я облекчили. В частност, Съединени американски щати изрично се опълчиха на предлагането на Япония за основаване на Азиатски валутен фонд,който да обезпечи средства за справяне с рецесията.

За задачите на сегашния отчет не е належащо да се правят оценка субективните политически планове на американската администрация по време на азиатската финансова рецесия – задоволително е да се означи, че резултатът е същият като в предходните случаи с Германия и Япония. Равнищата на вложенията в главен капитал на засегнатите азиатски стопански системи внезапно спаднаха след рецесията и останаха по-ниски, заради което темповете им на напредък наложително също мощно понижиха. Като се вземат поради точните данни, както е показано на фигура 6, в интервала 1996 – 2021 г:

Брутните вложения в главен капитал на Сингапур спаднаха от 37,5% на 23,2%от Брутният вътрешен продукт.

Фиксираните вложения в Южна Корея спаднаха от 37,5% на 31,4% от Брутният вътрешен продукт.

Фиксираните вложения на Малайзия спадат от 42,5% на 19,3% от Брутният вътрешен продукт.

Фиксираните вложения на Тайланд спаднаха от 41,7% на 23,6% от Брутният вътрешен продукт.

Нетните вложения в главен капитал, повлияни от спада на брутните вложения в главен капитал, демонстрираха същата картина. Ако вземем разкиката от 1996 година – последната година преди настъпването на финансовата рецесия в Източна Азия, и 2020 година – последната налична информация – както е показано на фигура 7:

Нетните вложения на главен капитал на Тайланд спадат от 28,0% на 6,5% от БВП;

Нетните вложения в главен капитал на Сингапур спадат от 25,3% от Брутният вътрешен продукт на 4,0% от БВП;

Нетните вложения на главен капитал на Малайзия спадат от 23,7% на -0,8%;

Нетните вложения в главен капитал на Южна Корея спаднаха от 22,4% на 10,4% от Брутният вътрешен продукт.

Резултатите във връзка с растежа са ясни. При въздействието на спада на вложенията в главен капитал, като се вземат поради предходните пълзящи стойности, фигура 8 демонстрира, че от 1996 година до 2021г.:

Средногодишният напредък на Брутният вътрешен продукт на Южна Корея спада от 8,0% на 2,3%;

Средногодишният напредък на Сингапур на Брутният вътрешен продукт спада от 8,0% на 2,5%;

Средногодишният напредък на Брутният вътрешен продукт на Тайланд спада от 7,9% на 1,7%;

Средногодишният напредък на Брутният вътрешен продукт на Малайзия спада от 9,6% на 2,5%.

Ето за какво, без значение дали Съединени американски щати съзнателно предизвикаха азиатската финансова рецесия през 1997 година или не, и без значение от субективните планове на Съединени американски щати при решенията, които бяха наложени на района, резултатите бяха ясни. Както би следвало да се планува от икономическата доктрина и както беше илюстрирано по-рано от Германия и Япония, азиатската финансова рецесия още един път сподели, че в случай че равнището на закрепените вложения на една страна може да бъде понижено, нейната стопанска система наложително ще се забави. И тук Съединени американски щати демонстрираха, че намаляването на нивото на вложенията на съперниците фрапантно забавя темповете им на напредък, като по този метод Съединени американски щати съумяват да реализират триумф в конкуренцията не посредством ускорение на личния си напредък, а посредством закъснение на съперниците.

Убийство против самоубийство

Ако се спрем на политиката на Съединени американски щати по отношение на Китай, въпреки всичко има една решаваща разлика сред Китай, от една страна и Германия, Япония или " Азиатските тигри ", от друга. Германия, Япония и " Азиатските тигри " бяха политически и военно подчинени на Съединени американски щати и те използваха това, с цел да ги принудят да одобряват политики, поддържащи върховенството на Съединени американски щати, даже в случай че това опонира на националните ползи на тези страни. Тъй като Съединени американски щати бяха военният бранител на Германия и Япония, те можеха да окажат напън върху тях да преоценят валутите си, като по този метод понижат конкурентоспособността си, както и да одобряват други нездравословни политики, принуждаващи ги да понижат темпа на вложенията си, по метода, показан на фигура 8. Тоест, в случай че се изразим с тези думи, Съединени американски щати биха могли да употребяват господството си, с цел да „ убият “ Германия, Япония и стопанските системи на " Азиатските тигри ".

За разлика от тях обаче, Китай не е подвластен от Съединени американски щати във военно отношение и Съединени американски щати не разполагат с еквивалентни военно-политически средства, както при Япония, Германия и Азиатските тигри, с които да принудят Китай да извърши разрушителна по мащабите си ревалоризация на валутата си или друга сходна политика, която би понижила каузи на китайската стопанска система, употребен за вложения, както направиха някои от Азиатските тигри – в противен случай, Китай има непрекъснат остатък по платежния баланс.

Пълномащабни военни дейности против нуклеарно въоръжен Китай също крият изключителни опасности за Съединени американски щати и понастоящем в Съединени американски щати няма болшинство за такава политика нито измежду популацията, нито измежду военните/външнополитическите кръгове – макар че Съединени американски щати са подготвени да употребяват косвените последствия от военната си мощ като правят провокации към Тайван, пробват се да основат рецесия в Южнокитайско море и  други сходни.

Това значи, че Съединени американски щати не могат да „ убият “ Китай: Китай може да бъде надвит единствено в случай че бъде уверен да забави или спре личния си стопански напредък. Тоест, Китай би трябвало да бъде уверен да извърши икономическо „ самоубийство “.

Икономическо самоубийство

На пръв взор концепцията, че една велика страна като Китай може да бъде уверена да извърши икономическо самоубийство, може да наподобява неуместна. Но историята демонстрира, че това не е по този начин, в действителност Съединени американски щати към този момент сполучливо реализираха това с някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Това самоубийство беше осъществено посредством подкопаването на Комунистическа партия на Съветския съюз, още преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, посредством политиката, провеждана от нейния общоприет секретар Горбачов. Горбачов имаше илюзията, че Съединени американски щати се пробват да оказват помощ на Съюз на съветските социалистически републики.

След като става общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, Горбачов разрешава развиването на течения вътре в партията, водени от Елцин, които са насочени към възобновяване на капитализма. След това позволява срив на дисциплината в Комунистическа партия на Съветския съюз, който разрешава на Елцин да води акция против политиката на централното държавно управление, дълго преди той самият публично да напусне Комунистическа партия на Съветския съюз през юли 1990 година. След унищожаването на Съюз на съветските социалистически републики от Елцин през декември 1991 година, възобновяване на капитализма и приватизацията на държавните предприятия доведоха в Русия до най-големия стопански срив в спокойно време в историята, най-малко от Индустриалната гражданска война насам – последствията от „ шоковата терапия “. Съюз на съветските социалистически републики се разпаднаха, Брутният вътрешен продукт на Русия спадна с 40% сред 1991 година и 1998 година, междинната дълготрайност на живота на съветските мъже понижа с шест години, на територията на някогашния Съветски съюз започнаха войни, които не престават 30 години по-късно – войната в Украйна е единствено последната и най-голямата от поредицата войни.

Макар Съветският съюз да разполагаше с извънредно огромна военна мощност – с главен боен паритет със Съединени американски щати, в последна сметка тя не можа да отбрани Съветския съюз, нито да предотврати историческата злополука за Русия. Крахът на Съюз на съветските социалистически републики, по думите на Путин „ най-голямата геополитическа злополука на 20 век “, успеха на сепаратизма, националното оскърбление на Русия, сривът на виталния стандарт, намаляването на междинната дълготрайност на живота, експлоадирането на цивилен войни, напредването на враждебни военни съюзи съвсем до границите на Русия – всичко това произтече от този фундаментален курс на Горбачов. Подводниците на Съюз на съветските социалистически републики изгниха, танковете му ръждясаха, а военната инфраструктура се срина. Съюз на съветските социалистически републики се срина от вътрешната страна. Той не беше погубен, а се беше самоубил. Това беше замайващ триумф за Съединени американски щати и историческа злополука за Русия. Отдавна Съединени американски щати се надяват да намерят китайски Горбачов, който да извърши същото национално самоубийство в Китай.

Може обаче да се каже, че Съединени американски щати не могат да реализират същия триумф с Китай, по една елементарна политическа причина – ККП не е Комунистическа партия на Съветския съюз, а Си Дзинпин е тъкмо противоположното на китайски Горбачов. Вместо да върви към злополука, социализмът в Китай укрепва. Това в действителност е голямо затруднение. Понастоящем Съединени американски щати нямат опция да смъкват и унищожат ККП по метода, който приложиха на Комунистическа партия на Съветския съюз. Ето за какво, неспособни да съумеят в директна офанзива, Съединени американски щати се стремят да организират флангови офанзиви – т.е. надяват се да съумеят да подкопаят централната политическа мощ на ККП като реализират триумфи по обособени въпроси посредством вътрешен и външен напън. Ако вземем единствено добре известните от тях, те са:
Насърчаване на сепаратизма – Съединени американски щати предизвикаха протести в Хонгконг и съвсем непрестанно правят провокации, пробвайки се да основат сепаратистки или евентуално сепаратистки сили в Тайван (посещение на Пелоси в Тайван, продажба на оръжие на Тайван и т.н.)

Опити за основаване на районно напрежение към Китай – да вземем за пример отдавна Съединени американски щати се пробват да основат рецесия в Южнокитайско море. Фактът, че Съединени американски щати не съумяха да го създадат, защото страните в района желаят да продължат сполучливото си спокойно икономическо развиване, не пречи на Съединени американски щати да основават провокации, като да вземем за пример да плават с военни кораби в региона, да се пробват да основават анти-китайски сили в други страни от района и така нататък

Съединени американски щати предизвикват фирмите да нарушават китайското законодателство – по-специално американските медии показаха по преиначен и неподходящ метод дейностите на Китай против фирмите, които се пробват да заобиколят китайските финансови закони.

Корупция – Съединени американски щати в реалност предизвикват корупцията в Китай, като показват отговорните за антикорупционната акция в Китай не като нарушители, а като политически жертви.

Тарифи – както е добре известно, от 2018 година насам Съединени американски щати се пробват да водят комерсиална война против Китай, като вкарват цени против китайския експорт за Съединени американски щати.

Технологични наказания – също по този начин добре знае се, че Съединени американски щати се пробват да блокират Китай да развива високотехнологични браншове, като се пробват да попречат освен на личните си компании, само че и на тези на други страни да изнасят съвременни артикули за Китай.

Въпреки че тези офанзиви в някои случаи могат да провокират краткосрочни рецесии и проблеми, те не съумяват да предотвратят националното възобновяване на Китай. Причината за това се съдържа в подчертаната от Си Дзинпин теза, че решаващият въпрос е икономическото развиване: „ Пътят на китайския социализъм е единственият метод да се реализира социалистическа рационализация на Китай и да се сътвори по-добър живот. Този път възприема икономическото развиване като централна задача и води след себе си стопански, политически, културен, обществен, екологичен и други форми на прогрес. “

От опита си в побеждаването на Германия, Япония и " Азиатските тигри " Съединени американски щати знаят, че решаващият метод да забавиш темповете на напредък на съперниците си е да ги накараш да намлят равнището на вложенията си. Това е действителност, която „ Голдман Сакс “ вярно разпознават. Наистина е правилно, че в случай че Китай понижи доста нивото на закрепените вложения в Брутният вътрешен продукт, стопанската система му доста ще се забави и той няма да успее да реализира задачите си за 2035 година. „ Голдман Сакс “ обаче сподели тъкмо метода, по който намаляването на нивото на вложенията в Брутният вътрешен продукт на Китай ще докара до доста понижаване на растежа. В отчета си те вярно дефинират метода, по който ще се нанесе забележителна щета на икономическото развиване на Китай. Проблемът за Съединени американски щати обаче е, че те не разполагат със средства, с които да принудят Китай да понижи равнището на вложенията си – т.е. Съединени американски щати не могат да убият стопански Китай. Вместо това, Съединени американски щати би трябвало да се опитат да намерят способи да убедят Китай да понижи равнището си на вложения. Това значи, че Съединени американски щати би трябвало да се опитат да убедят Китай да извърши икономическо самоубийство – тъкмо както е показано в изследването на „ Голдман Сакс “.

Начините, по които Съединени американски щати се пробват да създадат това, ще бъдат предмет на втората публикация от тази поредност.

Инфо: learningfromchina.net

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова